Стъклопластът е вид армирана с влакна пластмаса, която използва стъклени влакна като армировка. Той е здрав, лек, универсален материал, използван в много приложения — включително изолация, корпуси на лодки, автомобилни части и печатни платки. Стъклопластът се прави чрез нагряване на стъкло до разтопяване и принуждаването му да премине през малки отвори, за да се създадат тънки нишки. Тези нишки могат да се изтъкат в тъкан или да се смесят със смола, за да образуват композит.
Стъклопластът има реални предимства пред другите материали — немагнитен, непроводим, прозрачен за електромагнитно излъчване и химически инертен при много условия. Има и някои недостатъци — по-малко корав и здрав от въглеродното влакно, и крехък, склонен към напукване под напрежение.
Още няколко факта
Стъклопластът е открит случайно през 1932 г. от изследовател в Owens-Illinois, който насочил струя сгъстен въздух към поток разтопено стъкло.
Стъклопластът се използва широко в композитната индустрия и се предлага в много варианти, като армирана със стъкло пластмаса (GRP), армирана със стъклени влакна пластмаса (GFRP) и армиран със стъклени влакна епоксид (GFRE).
Стъклопластът може да се рециклира чрез претопяване и преоформяне в нови продукти или чрез смилане на прах, за използване като пълнител или армировка в други материали.